Темата за домашното насилие и насилието изобщо е особено значима, както от психологическа, така и от социална гледна точка. Социалния и исторически контекст на проблема показва, че до средата на 60 - те, 70 – те и 80 – те години на миналия век, жената е възприемана като собственост на мъжа. В този ред на мисли не са съществували закони, които да защитават жената от мъжа. Проблемите между мъжа и жената са смятани за проблеми в семейството, при които не е необходима външна намеса. Със засилването на влиянието на женските феминистки движения, започва да се говори, респективно, домашното насилие бива обособено като престъпление. Първите правни дела са срещу пияни съпрузи пребивали жените си. С правото на глас, което получават жените те излизат от своята неодушевена същност и се превръщат в хора с права.
Практиката показва, че е изключително важно психотерапевтите да бъдат обучени да разпознават жените жертви на насилие, независимо дали специализират в тази област, тъй като рано или късно ще им се наложи да се сблъскат с проблема. Трите основни параметри, по които трябва да бъдат обучени са: семейно (домашно) насилие, семейна терапия и феминистко мислене.
Обобщените изводи за това какво представлява домашното насилие са случаите когато са налице следните характеристики:
• Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от партньора Ви, когато той е бил ядосан, Вие сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем.
• Ако партньорът Ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към Вас.
• Ако често Ви обиждат или Ви крещят, Вие сте жертва на словесно насилие.
• Запитайте се дали се страхувате да приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „ДА“, имате проблем.
Ако Вашият приятел или партньор:
• Ви крещи, обижда Ви, оскърбява Ви или Ви удря;
• Отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи;
• Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се съобразява с Вас и не се интересува от Вашето мнение;
• Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите;
• Налага сексуални отношения против Вашето желание и Ви заплашва;
• Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: „Ако ти наистина ме обичаш, ще...“;
• Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате;
• Счита, че Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете „послушна“.
Ако дори едно от изброените неща се случва с Вас, може да се говори за насилие. Важно е всеки да бъде в състояние да разпознава насилието, което се упражнява върху него за да може да потърси своевременна професионална помощ.
Психологическата характеристика на жертвите на насилие, ясно показва, че липсват типични характеристики, отличаващи жертвите от нормалните хора. Това води до извода, че всеки може да попадне във връзка или ситуация на насилие.
Причините, водещи до насилие могат да бъдат разнообразни. Социални фактори, фамилна обремененост, психопатология, стресови състояния и ситуации, религиозни и културни възгледи. Това, обаче не бива да служи като оправдание на тези, които причиняват насилие.
Една от характерните прояви на жертвите на насилие е проявата на по – висока степен на тревожност. Това се потвърждава от световната литература по въпроса.
Когато терапевт се сблъска със случай на насилие, негова задача е първо да прецени дали има опасност за живота на жертвата, ако такава не се откроява, нужно е да прецени какъв специалист би могъл да помогне на жертвата (терапевт, психолог, психиатър, лекар ако има сериозни физически наранявания). Трябва да прецени обективността на жертвата (обикновено жертвите се обръщат за помощ в период на криза и не винаги са обективни). Следва подробно изследване на личността и преценка за евентуална бъдеща терапия.
В заключение може да се обобщи, че насилието е проблем от обществено значение. Той засяга всички слоеве на обществения живот и обществото като цяло. През последните 30 – 40 години темите за домашно насилие, насилие и агресията на хората предизвикват вниманието на специалистите. Те от своя страна подчертават необходимостта от това, държавата като институция да вземе мерки. В наше време вече са налице различни закони и разпоредби в защита на жертви на насилие. Взимат се все по – адекватни законови мерки срещу извършителите на насилие и като цяло се работи усърдно в посока на понижаване тенденцията на насилие сред населението. България като страна членка на Европейския съюз също е предприела законови мерки и макар да има какво да се желае, върви в правилна посока. Трябва да се подчертае съществената роля на различните неправителствени организации, усърдно работещи по проблема на домашното насилие и насилието като цяло. Без тяхната усърдна работа надали щеше да е постигнато много. Изправянето и борбата срещу насилието е задължение на всеки разумен човек. Никой не трябва да търпи и толерира насилие упражнявано срещу него или друго същество. Във времето, в което живеем, подложени на стрес от всякакво естество, темата за борба срещу насилието е особено актуална. Важно е да се запомни, че отношението, което имаме към околните, както и поведението, което имаме спрямо нашите деца има преки последствия върху развитието на насилствено поведение и създаване на хора – жертви на такова. По тази причина всеки трябва да подхожда отговорно към действията си и да мисли за последствията, които постъпките му биха причинили.
|
