Цели на семейната терапия

Ролята на семейния терапевт се структурира предимно около облекчаване на душевното състояние и предизвикване на лечебен ефект. Неговата роля може да бъде психотерапевтична или възпитателна. Негово задължение е да влезе в ролята на слушащ, за да установи какви проблеми са възникнали в семейството и при отделните членове и как това се отразява на общуването с околните и ежедневния живот. На основата на първоначалните сесии, семейния психотерапевта изгражда хипотеза за дилемите на семейството. Той е този, който преценява формата на терапия подходяща за конкретното семейство и е в негово правомощие да приобщи или пренасочи семейството към друг специалист. На база информацията, която получава по време на сесиите  семейния терапевт изгражда терапевтична линия на поведение и провеждане на психотерапия съобразена с индивидуалните нужди на семейството от една страна като система и отделните членове, първо като част от системата и второ като индивидуални личности.
Същинската терапевтична работа има за цел да създаде контекст, в който да бъде изследвано въздействието на възникналия проблем по един относително фокусиран начин, където някои от надигащите се страхове, болка и гняв да бъдат чути и споделени и където членовете на семейството ще имат възможност да преценят как се справят до сега с проблема. Няма установен ред за провеждане на семейна терапията. Той се определя от индивидуалните нужди на конкретното семейство. Има обаче аспекти, които е важно да бъдат засегнати по време на семейната психотерапия и те обхващат изясняването на събитията около възникване на проблема, помощ за семейството при балансиране между периода преди и след възникване на затруднението и потребностите възникнали на основа на събитието. Този процес се извършва по време на семейната терапия, чрез споделяне на историята на проблема така както всеки един от членовете на семейството го разбира и възприема. Необходимо е също така задълбочено проучване на миналите динамики в семейството преди възникването на настоящето затруднение. Това дава насоки за изграждане на стабилна основа за психотерапевтично въздействие върху членовете на семейството и спомага за балансиране на емоционалните процеси при всеки един от членовете на семейството. Това е от особено значение заради възникващия рационален или ирационален страх от неизвестността, което води до една припряност в общуването между отделните членове. По време на семейната психотерапията стриктно трябва да се съблюдава ролята на отделните членове в семейството като се следи да не се прекрачват границите на отделните членове, както и да не се поемат неприсъщи за отделните членове роли. 
Важна е също формулировката, която семейството дава за възникването на проблема и за самото му развитие.  По време на семейната терапия периодичното предлагане на алтернативна гледна точка по темата дава възможност за справяне на всеки един от членовете на семейството. Важен аспект по време на терапията е и преоткриване на ресурси за справяне със ситуацията, в която е поставено семейството. Разговорите за загубите и печалбите от ново възникналата ситуация са също важен аспект, спомагащ за справяне с последиците по време на същинската психотерапия и след нея когато семейството си е в къщи. Темата за бъдещето на семейството по време на семейната психотерапия също не бива да бъде пренебрегвана, тъй като тя дава основа за надежда за превъзмогване на настоящите трудности.  Накрая, но основно по значение е съблюдаване и подобряване на комуникацията между отделните членове на семейството по време на семейната психотерапия. Добрата комуникация осигурява възможност за успешно дефиниране и разрешаване на възникващите трудности.