Съвременни изследвания посочват (М. Станкова, 2012) че в днешно време, множество хора на възраст 18-25г. не считат себе си за пораснали. По тази причина, много от родителите все още чувстват ангажимент да помагат на децата си да открият своите житейски цели като през това време те им оказват необходимата подкрепа във финансов и емоционален план характерна за възрастния човек. Преминаването през този период на преход към зрелостта е сериозно предизвикателство пред децата и родителите и е важна част от родителската грижа. Така, че ролята на родителите в днешно време е със значително по – дълга продължителност, респективно има пряко влияние върху повече аспекти на развитието на личността.
Факторите на заобикалящата среда като семейни конфликти, събития в семейството, психопатология на родителите и социално-икономически проблеми, дават отражение върху развитието на децата както директно така и индиректно. Акцент се поставя върху тревожността на родителите и депресивността им като фактор, повлияващ развитието на привързаност още през първите месеци на живот (М. Станкова, 2012). Реципрочно различни автори (М. Станкова, 2012) изтъкват, че веднъж повлияни, децата също имат своето въздействие както върху родителите така и върху заобикалящата ги среда. Това може да се изрази в промяна в родителското поведение и нарушаване на фамилните интеракции, възбуждане на семейни конфликти и индуциране на отхвърляне от връстниците и неодобрение от страна на други възрастни.
На основата на поведението на детето извън дома и общуването му с други деца и възрастни учени (М. Станкова, 2012) дефинират три типа родителски стил на възпитание - авторитетен, авторитарен и отстъпчив.
Авторитетният родителски стил се отличава с високо ниво на родителска любов, поведенчески контрол или надзор, психологическа автономност или демократичност, като отношение към детето, което на свой ред дава като резултат успешно развитие на децата с правилно психологическо развитие и добро приспособяване в училище. Очакванията на родителите към децата са ясни, правилата са твърди и рационални, и дисциплината се прилага по един последователен начин. Изтъква се, че авторитетните родители имат склонност да обсъждат открито всякакви проблеми или действия, които могат да възникнат във връзка с детето и да проявяват твърд контрол, когато е необходимо. Авторитетните родители имат за цел да научат детето на правила на поведение, те очертават границите, обучават в отговорност чрез представяне на правилни принципи и са последователни по отношение на последствията от проблемното поведение, но предпочитат положителното стимулиране, отколкото прилагането на тежки наказания. Този родителски стил предлага баланс между висока степен на обгрижване и висок контрол, в допълнение към ясна комуникация по отношение на очакванията към детето (М. Станкова, 2012). Като цяло, авторитетните родители определят разумни искания и имат високи очаквания за техните деца, като в същото време са топли и отзивчиви към тях. Деца възпитавани от родители с авторитетен стил на възпитание се справят по – добре в повечето аспекти от децата възпитавани от авторитарни или отстъпчиви родители.
При авторитарните родители се наблюдават високи нива на контрол, с ниски нива на родителска любов. Този родителски стил се характеризира с деспотично поведение като участие на детето във взимане на решенията е ограничено. Детето има малко или никакви права. Детето няма възможност за изразяване на мнения и становища. Авторите на типологията (М. Станкова, 2012) описват, че като средство за дисциплиниране, тези родители често използват мерки за принудителни наказания и контрол, включително и физически или емоционално обвързани наказания. Очакването на авторитарните родители е свързано с послушание и спазване на статута. Инструкциите и поръчките трябва да се спазват без обяснение. Авторитарните родители са изискващи и неотговарящи на емоционалните нужди на детето, едновременно с високи нива на контрол и ниска чувствителност. В допълнение към високия контрол и изискванията, авторитарните родители показват малко топлина, съпричастност, подкрепа или емоционален ангажимент към тяхното дете (М. Станкова, 2012).
Изследвания показват, че авторитарният родителски стил е свързан с множество отрицателни резултати в процеса на развитието. Децата, изложени на авторитарните родителски поведения са нещастни, недоволни, страхливи, социално потиснати, агресивни и срещат трудности в регулирането на емоциите си. Страдат едновременно познавателните и социалните умения на децата, те стават зависими от авторитетна фигура на възрастен. Израстват с ниска самооценка, ниска общителност, зависимост от настроения, послушание. Отнемане на любовта, причиняване на вина или срам като форма на наказание и използване на манипулация за придобиване на власт в определена ситуация, са форми на психологически контрол над детето. Това развива проблемни поведения като срамежливост, тревожност и самота, зависимост, ниско самочувствие, оттегляне, както и депресия (М. Станкова, 2012)
Другата форма на Контрол е известна като поведенчески контрол или мониторинг. Като този вид контрол може да бъде разглеждан и като положителен в зависимост от степента, в която се прилага, докато психологическият контрол се отнася до психологическа манипулация и винаги се възприема отрицателно. Нивото на поведенчески контрол е това, което различава отстъпчивият родителски стил, който се характеризира с нисък поведенчески контрол от авторитарният родителски стил, който осигурява екстремни нива на контрол. За разлика от тях авторитетните родители са склонни да имат подходящ баланс на контрол върху децата си с по-малко използване на принуда и физически средства (М. Станкова, 2012).
Родителите с отстъпчив родителски стил проявяват високи нива на топлота и ниски нива на контрол. Те демонстрират любовта си чрез даване на твърде много свобода, те не са особено взискателни и отбягват контрола над поведението или необходимостта от очертаване на граници на децата във взаимодействието им с околната среда. Те изискват малко от децата, особено в областите, свързани с прояви на зрялост и отговорност. Според авторите (М. Станкова, 2012)цялостната идея на този родителски стил е да позволи на детето широка автономия, удостоверена с висока родителска подкрепа, с надеждите за изграждане на близки отношения с децата. Дисциплината, която тези родители проявяват е противоречива и объркваща и те често са готови да се предадат и да се подчинят на очакванията на своето дете. Неприемливото поведение на детето рядко се разпознава или коригира от родителите и правилата почти никога не се налагат или дискутират. Децата на отстъпчивите родители често са изоставени да регулират собствените си дейности, поведение и емоции от съвсем малка възраст (М. Станкова, 2012). В резултат на това, децата на тези родители са склонни да изпитват трудности в регулирането на емоциите. Те имат нисък самоконтрол и често са твърде незрели. Отстъпчивият родителски стил е свързан с деспотично, обсебващо, импулсивно поведение от страна на децата, ниски нива на самоконтрол и ниски постижения. Тези деца не се научават на постоянство, емоционален контрол, или граници, които трябва да спазват.Очаквания положителен резултат на близост между децата и родителите от този стил на възпитание на практика не се осъществява. По – голямото самочувствие и по –голямата автономия често насърчават развитие на зависимост, девиантно поведение, училищни затруднения и по-ниски академични постижения. При децата често липсва вербален и поведенчески контрол. Тези деца са по-склонни към прояви на агресивност и срещат затруднения в следването на правилата в училище (М. Станкова, 2012).
Концепциите за родителските типологии дават възможности за провеждането на множество изследвания във връзка с определени елементи на психопатология, но определено не са единствено условие те по – скоро имат значение за отключване на нарушение, развитието му във времето и изход за детето.
Използвана литература:
Станкова, М. Клинични и социални аспекти на поведенческите проблеми в предучилищна възраст. С., 2012.
|
